Мимолетност

18 июл. 2006 г., 01:15

Поэзия

766 0 2

Умира във здрача деня -
пуст, неразбран и самотен,
трябва му мъничко сън
и блян, от някой посочен.

Последно дихание изтръгва
безпътен денят-мъченик,
видял и злоба и завист
в очите на някой несретник.

Какво ще остане от него,
писък ли или пък грях,
мимолетна целувка и огън,
или видение покрито от прах...

Мимолетност

Свързани произведения

Комментарии

Предложения