18 июл. 2006 г., 01:15

Мимолетност 

  Поэзия
837 0 2
Умира във здрача деня -
пуст, неразбран и самотен,
трябва му мъничко сън
и блян, от някой посочен.
Последно дихание изтръгва
безпътен денят-мъченик,
видял и злоба и завист
в очите на някой несретник.
Какво ще остане от него,
писък ли или пък грях,
мимолетна целувка и огън,
или видение покрито от прах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Все права защищены

Предложения
: ??:??