Sep 17, 2018, 12:26 PM

Минало 

  Poetry » Love
651 10 7
Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък –
догарящите свещи в тишината.
Студено ми е вече. Сякаш камък,
залости любовта ни пред вратата.
И всичко в този миг ще си отиде.
Светът ще се завърне тъжно-сив.
Ти никога не би се извинила.
Аз никога със теб не бях щастлив. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??