Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък –
догарящите свещи в тишината.
Студено ми е вече. Сякаш камък,
залости любовта ни пред вратата.
И всичко в този миг ще си отиде.
Светът ще се завърне тъжно-сив.
Ти никога не би се извинила.
Аз никога със теб не бях щастлив. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up