Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък –
догарящите свещи в тишината.
Студено ми е вече. Сякаш камък,
залости любовта ни пред вратата.
И всичко в този миг ще си отиде.
Светът ще се завърне тъжно-сив.
Ти никога не би се извинила.
Аз никога със теб не бях щастлив. ...