petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Jul 16, 2006, 8:29 PM

Минало-бъдеще 

  Poetry
742 0 9

Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.

Загубила се бях във теб,променях се,
обичах всичко твое на света.
Кръвта ми все бушуваше във вените
от погледа ти,а аз не можех да я спра.

В един момент светът се срина!
Прогледнах изведнъж и онемях -
край мене твоята любов премина,
отмина мълчаливо и не спря...

Дали ще заобичам отначало,
ще мога ли отново да се доверя?
Аз силна съм и зная,че изцяло
наново своя истинска любов ще сътворя. 

                                  
              Стихът е редактиран.
              Благодаря ти,Майче(Изречена),за помощта!:-)

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??