petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
16 июл. 2006 г., 20:29

Минало-бъдеще 

  Поэзия
744 0 9

Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.

Загубила се бях във теб,променях се,
обичах всичко твое на света.
Кръвта ми все бушуваше във вените
от погледа ти,а аз не можех да я спра.

В един момент светът се срина!
Прогледнах изведнъж и онемях -
край мене твоята любов премина,
отмина мълчаливо и не спря...

Дали ще заобичам отначало,
ще мога ли отново да се доверя?
Аз силна съм и зная,че изцяло
наново своя истинска любов ще сътворя. 

                                  
              Стихът е редактиран.
              Благодаря ти,Майче(Изречена),за помощта!:-)

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??