Вървя назад, сочена от пръсти злобни;
преследвам залеза на нашата любов.
Очите давят се в сълзи отровни,
не ще ме изкуши мен грях красив и нов.
Минало, което още продължава.
Дъждовни капки вътре в нас се скриват.
Съдба, ти тленен пламък потушаваш,
но смъртта душите винаги надвиват.
Танцуват две вихрушки грациозно,
ала разделя ги вселена от тъга.
Квазари цепят пътя ни помпозно,
но сърцата ще надмогнат и това. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up