May 5, 2017, 11:32 PM

Миниатюра 

  Poetry » Other
533 0 2

 

В алеята с повехнали цветчета
говоря си със сянката на Соня.
Там идва Соня тихо всяка вечер
в спиралата на лист отронен.

 

И винаги, когато с много нежност
звездата и към себе си ме вика,
по лунните пътеки неизбежно
преследвам чезнещата ѝ усмивка.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??