5.05.2017 г., 23:32 ч.

Миниатюра 

  Поезия » Друга
568 0 2
В алеята с повехнали цветчета
говоря си със сянката на Соня.
Там идва Соня тихо всяка вечер
в спиралата на лист отронен.
И винаги, когато с много нежност
звездата и към себе си ме вика,
по лунните пътеки неизбежно
преследвам чезнещата ѝ усмивка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Предложения
: ??:??