Mar 17, 2017, 9:23 PM

Минирано време 

  Poetry » Civilian
417 0 0
По минни полета се движи света,
пробягва набързо с уплашени крачки,
отгоре му стъпва желязна пета,
в поход брутално тя гази и мачка!
Мините са барутни цветя,
цветята фатално цъфтят и изтребват,
сянка на черна кола долетя
със кървави рози, които погребват.
Плачат във рани тревите,
свели стъбла пожълтели,
плачат надежди превити
в барутен букет обгорели. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??