17.03.2017 г., 21:23 ч.

Минирано време 

  Поезия » Гражданска
418 0 0
По минни полета се движи света,
пробягва набързо с уплашени крачки,
отгоре му стъпва желязна пета,
в поход брутално тя гази и мачка!
Мините са барутни цветя,
цветята фатално цъфтят и изтребват,
сянка на черна кола долетя
със кървави рози, които погребват.
Плачат във рани тревите,
свели стъбла пожълтели,
плачат надежди превити
в барутен букет обгорели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??