Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.

МИНКА И ТАНЬО

И днес все още, през Турия щом минеш,

застанеш ли на древния мост,

заслушай се в песента на Скока.

Предания стари от стари поколения

в песента му ти ще доловиш,

за Змея страшен, за освобождението,

за щастливи и трагични човешки съдби.

Селце малко, но китно в полите на Средна гора,

но с история богата...

Затуй, ти, пътнико, случаен,

не изпускай таз възможност златна,

заслушай се в песента на Турийската река.

Една песен от водите ѝ пенливи,

Можеш ти днес да доловиш,

Песента за трагичната любов на Таньо и Мина –

две млади и влюбени сърца,

разделени от тежката съдба.

Тя бе девойка красива, шестнадесет годишна,

тъй млада но лишена вече от баща,

живееше със своята майка и сестричка,

но им липсваше мъжката ръка.

Таньо беше млад, напет, с буйна къдрава коса,

но беше беден и като аргатин

работеше по чуждите нивя.

Тъй почна той и по нивите на Минка.

И скоро стана мъжката ръка,

че беше млад и силен, работен беше,

а и работата му спореше,

че воден беше той от любовта.

Две млади и влюбени души,

не знаещи какво ги чака...

Хоро ли щом на мегдана се извий

Таньо и Минка ръка за ръка, кръшно играят.

Сърцата две в едно туптят и радват хорските очи.

Един за друг били създадени...

Но тежката съдба- дете от майката разделяща –

разбила щастието  и любовта.

Че за Минка – хубава и млада,

с дълга, гъста, червеникава коса –

и друго ергенско сърце затуптяло.

Иван – заможен бил той, а за някои хора

богатството било най- важно...

И сплетниците стари пуснали мълва,

че Таньо се труди, а на трудът му

и на Минка Иван ще бъде господар...

И в сърцето на Таньо – буйно и младо –

отровната стрела на ревността,

своята отрова вляла...

По тъмни доби, на кръста с остра кама,

Таньо при Минка на гости отишъл.

А Минка - невинна и млада – плетяла дантела.

Чеиза си си стягала тя...

Приседнал до нея той мрачен и блед,

Попитал направо:

„Минке, ще бъдеш ли моя жена?”,

А Минка навела своята глава,

промълвила му тихо:

„Таньо, не знам, аз съм малка,

Мама има дума за това”.

Попитал Таньо и нейната майка,

но след отговор уклончив,

младото буйно сърце –

от ревността отровено – не изтърпяло.

С прегръдка последна Таньо Минка дарил

И гръдта ѝ млада и невинна –

с камата своя – седем пъти той пробил.

Извършил злодеянието и побягал.

С пушка в къщата на чичо си се скрил.

А не след дълго и изстрел изтрещял.

Куршум фатален пробил младата глава...

На следващият ден селото,

осъмнало с трагична новина.

Две сърца – млади и влюбени –

престанали са да туптят.

Една любов красива –

завършила с трагичен край.

Две семейства – зачернени –

            над гробовете пресни и обкичени с цветя,

оплаквали съдбата

на двете млади и влюбени деца...

Тъй пее реката Турийска –

                        тази песен звучи –

за любовта на Таньо и Минка,

                        за две нещастни съдби.