Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Турия щом минеш,
застанеш ли на древния мост,
заслушай се в песента на Скока.
Предания стари от стари поколения
в песента му ти ще доловиш,
за Змея страшен, за освобождението,
за щастливи и трагични човешки съдби.
Селце малко, но китно в полите на Средна гора,
но с история богата...
Затуй, ти, пътнико, случаен,
не изпускай таз възможност златна,
заслушай се в песента на Турийската река.
Една песен от водите ѝ пенливи,
Можеш ти днес да доловиш,
Песента за трагичната любов на Таньо и Мина –
две млади и влюбени сърца,
разделени от тежката съдба.
Тя бе девойка красива, шестнадесет годишна,
тъй млада но лишена вече от баща,
живееше със своята майка и сестричка,
но им липсваше мъжката ръка.
Таньо беше млад, напет, с буйна къдрава коса,
но беше беден и като аргатин
работеше по чуждите нивя.
Тъй почна той и по нивите на Минка.
И скоро стана мъжката ръка,
че беше млад и силен, работен беше,
а и работата му спореше,
че воден беше той от любовта.
Две млади и влюбени души,
не знаещи какво ги чака...
Хоро ли щом на мегдана се извий
Таньо и Минка ръка за ръка, кръшно играят.
Сърцата две в едно туптят и радват хорските очи.
Един за друг били създадени...
Но тежката съдба- дете от майката разделяща –
разбила щастието и любовта.
Че за Минка – хубава и млада,
с дълга, гъста, червеникава коса –
и друго ергенско сърце затуптяло.
Иван – заможен бил той, а за някои хора
богатството било най- важно...
И сплетниците стари пуснали мълва,
че Таньо се труди, а на трудът му
и на Минка Иван ще бъде господар...
И в сърцето на Таньо – буйно и младо –
отровната стрела на ревността,
своята отрова вляла...
По тъмни доби, на кръста с остра кама,
Таньо при Минка на гости отишъл.
А Минка - невинна и млада – плетяла дантела.
Чеиза си си стягала тя...
Приседнал до нея той мрачен и блед,
Попитал направо:
„Минке, ще бъдеш ли моя жена?”,
А Минка навела своята глава,
промълвила му тихо:
„Таньо, не знам, аз съм малка,
Мама има дума за това”.
Попитал Таньо и нейната майка,
но след отговор уклончив,
младото буйно сърце –
от ревността отровено – не изтърпяло.
С прегръдка последна Таньо Минка дарил
И гръдта ѝ млада и невинна –
с камата своя – седем пъти той пробил.
Извършил злодеянието и побягал.
С пушка в къщата на чичо си се скрил.
А не след дълго и изстрел изтрещял.
Куршум фатален пробил младата глава...
На следващият ден селото,
осъмнало с трагична новина.
Две сърца – млади и влюбени –
престанали са да туптят.
Една любов красива –
завършила с трагичен край.
Две семейства – зачернени –
над гробовете пресни и обкичени с цветя,
оплаквали съдбата
на двете млади и влюбени деца...
Тъй пее реката Турийска –
тази песен звучи –
за любовта на Таньо и Минка,
за две нещастни съдби.
© МД Todos los derechos reservados