Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава,
човекът своята минута безразсъдно разпилява
и към нея свикнал е да се възвръща чак тогава,
когато в миналото безвъзвратно е изтляла.
А колко мъничко е само нужно, за да заживееш
сега и в твоя ден и с твоята единствена минута да успееш
да израстеш и раснейки над дребното и пошлото, да запламтиш
и в нечие сърце отдавна избелели чувства пак да възродиш… ...