Mar 14, 2020, 8:14 AM

Мираж 

  Poetry
526 0 0

Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
Неканен пак промъкваш се в нощта.
Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
През деня добре съм, но нощем преобръщаш ми света.
Хващаш ми ръката и ме вдигаш от леглото... оказвам се между двете ти ръце.
Притискаш ме към себе си, сякаш ще избягам... бие лудо твоето сърце.
Ароматът ти обгръща всичките ми сетива... пръсти в косата ми заравяш.
Чувам дъх дълбок поемаш, вдишваш ме... движенията си забавяш.
Устни до моите приближаваш, дишането става все по-невъзможно.
Тук в твоите обятия няма нищо трудно, нищо сложно.
Но щом устата ти докосна мойта, нещо издърпа ме назад.
Очи отварям, скачам от леглото, но теб няма... само мрак.

Дано да дойдеш утре пак.
 

© Меги Матева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??