Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
Неканен пак промъкваш се в нощта.
Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
През деня добре съм, но нощем преобръщаш ми света.
Хващаш ми ръката и ме вдигаш от леглото... оказвам се между двете ти ръце.
Притискаш ме към себе си, сякаш ще избягам... бие лудо твоето сърце.
Ароматът ти обгръща всичките ми сетива... пръсти в косата ми заравяш.
Чувам дъх дълбок поемаш, вдишваш ме... движенията си забавяш.
Устни до моите приближаваш, дишането става все по-невъзможно.
Тук в твоите обятия няма нищо трудно, нищо сложно.
Но щом устата ти докосна мойта, нещо издърпа ме назад.
Очи отварям, скачам от леглото, но теб няма... само мрак. ...