Мираж ли!
Преминах планини, поля зелени,
от утринна роса - вода отпих,
със сетни сили, а очите уморени,
съгледах в хоризонта и разкрих:
как в бъдещето наше тлее сътворено,
събрало в себе си Вселената - Сърце,
в мираж - от зноя може би родено,
или видях на Бог сияйното лице!
Лъчиста
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up