Oct 18, 2008, 10:34 AM

Мирис на природа 

  Poetry
624 0 14
Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена
листа капещи - земята целуват,
природа люлееща - като вода
се плиска в сърца, които бушуват.
Но често и спират, и застояват,
кат езеро пусто, пропито от жлъч,
от облаци скрито, които смразяват
тунела на белия, сребърен лъч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??