18 oct 2008, 10:34

Мирис на природа 

  Poesía
597 0 14

Полето е сухо, гнила череша,

ствола й лепнещ от жълта сълза,

житата сънливо под нея се реят,

облечени в мирис на прясна трева.

 

Клоните съхнат, птица изстена

листа капещи - земята целуват,

природа люлееща - като вода

се плиска в сърца, които бушуват.

 

Но често и спират, и застояват,

кат езеро пусто, пропито от жлъч,

от облаци скрито, които смразяват

тунела на белия, сребърен лъч.

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??