Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена
листа капещи - земята целуват,
природа люлееща - като вода
се плиска в сърца, които бушуват.
Но често и спират, и застояват,
кат езеро пусто, пропито от жлъч,
от облаци скрито, които смразяват
тунела на белия, сребърен лъч.