Мишок
Мишок един от дупката надникнал.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.
Пристъпил леко, свил дупе,
готов от сламка да побегне,
И не видял искрящото оче
на стария бездомник как го дебне…
Заприпкало кафявото мишле,
намерило си плод под тънкия листак,
загризало го то, заболо и носле
и не видяло рижия мустак.
Коварно скочил старият котак,
доволен хапка да намери,
но пъргавото мъничко мишле
в хралупа свило се, с оче измери -
надхитрило отново стария котак,
напълно във стила на Том и Джери.
© Ана Ненчена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Кръстина.
Съжалявам, че толкова късно ти отговорих, прости!
Поздрави и от мен! -
Оригинален стих, който съдържа мъдро послание!
Много ми хареса! ПОЗДРАВИ! -
Благодаря Анна!
-
Радвам се на щастливия край
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубаво стихотворение, ама как ва е тая любов към мишлетата.