Луната пак е огледално бяла,
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно
кой ще го определи само ти и твойте чувства
са определящи нали?
В дълбините на душата ти
усмихва се едно дете
и то е истинския съдник на твоите грехове.
С усмивката си детска и
невинна то сякаш казва ...