20 jul 2022, 0:36

Мисли 

  Poesía » Filosófica
354 0 0
Луната пак е огледално бяла,
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно
кой ще го определи само ти и твойте чувства
са определящи нали?
В дълбините на душата ти
усмихва се едно дете
и то е истинския съдник на твоите грехове.
С усмивката си детска и
невинна то сякаш казва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??