Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих
и разрошват косите ми вечер
във усмивка, в тъга или в стих,
а са толкова страшно далече!
И във мрачните дни шепнешком
те разнасят вълшебство от звуци
щом потърсят случаен подслон
из звънливи дъждовни улуци. ...