Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих
и разрошват косите ми вечер
във усмивка, в тъга или в стих,
а са толкова страшно далече!
И във мрачните дни шепнешком
те разнасят вълшебство от звуци
щом потърсят случаен подслон
из звънливи дъждовни улуци. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.