Мисли

Mar 8, 2019, 8:01 AM

Poetry » Other

421 2 2

Сядам аз да пиша,
за ужасяващи картини,
не може вече да се диша,
не останаха неща значими.
Над нас вали порой
от тежко окаяние
и оковите безброй,
задушаващи красивото съзнание,
приковали са душите
приковали са ги към стената.
Пред очите ми рушите
даже цветовете на дъгата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мисли

Want to read more?

Random works