Мисли

8 mar 2019, 8:01

Poesía » Otra

419 2 2

Сядам аз да пиша,
за ужасяващи картини,
не може вече да се диша,
не останаха неща значими.
Над нас вали порой
от тежко окаяние
и оковите безброй,
задушаващи красивото съзнание,
приковали са душите
приковали са ги към стената.
Пред очите ми рушите
даже цветовете на дъгата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мисли

Искате да прочетете повече?

Propuestas