May 7, 2011, 12:06 PM

Мислима любов 

  Poetry » Other
511 0 3


(Някой я беше нарекъл "немислима")


Май любовта се оказва мислима.
Само на младини.
Ние вече сме с изкорубени нерви
и под тях, като мъзга на скършено клонче, струи
лепкаво недоверие.

Спомням си -
любовта, тя бе с млади листа
в яркозлатна корона.
Някога.
Извисяваше се в леса
незапомненост.

А сега - какво е това?
Сто-процентова злоба.
Вкаменелост.

Да поливаш с обич
дъжда
си е чиста прокоба.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??