Мислима любов

7 may 2011, 12:06

Poesía » Otra

512 0 3

(Някой я беше нарекъл "немислима")

Май любовта се оказва мислима.
Само на младини.
Ние вече сме с изкорубени нерви
и под тях, като мъзга на скършено клонче, струи
лепкаво недоверие.

Спомням си -
любовта, тя бе с млади листа
в яркозлатна корона.
Някога.
Извисяваше се в леса
незапомненост.

А сега - какво е това?
Сто-процентова злоба.
Вкаменелост.

Да поливаш с обич
дъжда
си е чиста прокоба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.