Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.
Възможно ли е в погледа си уязвим
да пуснем да говори Светлината.
Всред толкова задушна миризма,
натрупала във нас послания.
Преформила брутално мисълта,
стоим на километри разстояние.
Далеч от Този, който е дошъл за нас,
говори, но говора Му не разбираме.
Отвътре е кодиран други глас,
защо ли истината пак презираме. ...