„Таз вечер ша са блещя по звездите,
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.
Мъж, дето ша ма носи като бебе
и ша ма пази също кат яйце!
Ни та понасям! Писна ми от тебе
и дигнала съм сичките ръце!“
Разбирате ли? Ей така ми рече
съпругата, и сякаш ма закла.
Направо като с брадва ма насече…
Каква я мислех, а каква била! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up