Dec 15, 2014, 6:43 PM

Мистична нощ 

  Poetry » Phylosophy
1239 4 29
(посветено)
Последен пак оставам сред нощта,
в невидимата, островърха кула.
Без телескоп да търся най-далечната звезда -
тъй близка на сърцето.
За нея бие то
и мракът ме прегръща -
ватиран с тишина.
Изписан с ноти йероглифни
на непонятна симфонична същност...
И разговарям с тайнствените същества,
дошли от чуждите вселени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??