(посветено)
Последен пак оставам сред нощта,
в невидимата, островърха кула.
Без телескоп да търся най-далечната звезда -
тъй близка на сърцето.
За нея бие то
и мракът ме прегръща -
ватиран с тишина.
Изписан с ноти йероглифни
на непонятна симфонична същност...
И разговарям с тайнствените същества,
дошли от чуждите вселени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up