denissa (Дениса Деливерска)
44 824
Oct 19, 2013, 8:03 PM

Мизансцен 

  Poetry
1042 1 8



Избърсвам бавно шумните ти стъпки,
трохите нежност – тях поделям с птици.
С две чаши водка, на протяжни глътки
забулвам онемелите зеници...

И ешафода си с цветя накичвам – 
да беси спомена за теб безхлебен!
(Отнесе Вѐдата това момиче,
сега наистина си непотребен.)

Оказахме се невъзможни гари –
стерилен рай от тъжни акварели –
рисувани от влакове-сватбари
през пустите им обедни недели.

Припуква насълзената цигара,
(Семафор из мъгливите воали)
настройва вятър прашната китара
и дрезгав блус от струните ù пали.

Циклопи са и уличните лампи,
примигващи от тремора неонен,
а Чаплин (без светлинната си рампа)
ми маха от афиша си картонен – 

без музика, без грим, без реквизити,
и с траурното си бомбе... Сбогуване.
Мълча! Писмо ти писах – от графити:
Е...  До друг живот!  

                                 И до целуване!

© Дениса Деливерска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??