denissa (Дениса Деливерска)
44 824
19.10.2013 г., 20:03 ч.

Мизансцен 

  Поезия
1044 1 8



Избърсвам бавно шумните ти стъпки,
трохите нежност – тях поделям с птици.
С две чаши водка, на протяжни глътки
забулвам онемелите зеници...

И ешафода си с цветя накичвам – 
да беси спомена за теб безхлебен!
(Отнесе Вѐдата това момиче,
сега наистина си непотребен.)

Оказахме се невъзможни гари –
стерилен рай от тъжни акварели –
рисувани от влакове-сватбари
през пустите им обедни недели.

Припуква насълзената цигара,
(Семафор из мъгливите воали)
настройва вятър прашната китара
и дрезгав блус от струните ù пали.

Циклопи са и уличните лампи,
примигващи от тремора неонен,
а Чаплин (без светлинната си рампа)
ми маха от афиша си картонен – 

без музика, без грим, без реквизити,
и с траурното си бомбе... Сбогуване.
Мълча! Писмо ти писах – от графити:
Е...  До друг живот!  

                                 И до целуване!

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??