Избърсвам бавно шумните ти стъпки,
трохите нежност – тях поделям с птици.
С две чаши водка, на протяжни глътки
забулвам онемелите зеници...
И ешафода си с цветя накичвам –
да беси спомена за теб безхлебен!
(Отнесе Вѐдата това момиче,
сега наистина си непотребен.)
Оказахме се невъзможни гари –
стерилен рай от тъжни акварели –
рисувани от влакове-сватбари
през пустите им обедни недели. ...