МИЗАНТРОПЪТ
Поругаха девствената му земя с думи кални.
Триста брадви забиха във врата му.
Смесиха с плюнка сълзите кристални.
С клетви и ругатни помрачиха ума му.
В бокала на надеждата се изпикаха.
Сърцето негово се пръскаше от мъка,
а за любовта му така и не узнаха.
Обич искаше да даде, но сееше разлъка.
Даряваше ласка пръв, сякаш беше в надпревара.
А за отплата в гърлото му повръщаха поквара.
Доброта търсеще, а срещаше измами черни. ...