16.12.2015 г., 22:55 ч.

Мизантропът 

  Поезия » Философска
406 0 2
МИЗАНТРОПЪТ
Поругаха девствената му земя с думи кални.
Триста брадви забиха във врата му.
Смесиха с плюнка сълзите кристални.
С клетви и ругатни помрачиха ума му.
В бокала на надеждата се изпикаха.
Сърцето негово се пръскаше от мъка,
а за любовта му така и не узнаха.
Обич искаше да даде, но сееше разлъка.
Даряваше ласка пръв, сякаш беше в надпревара.
А за отплата в гърлото му повръщаха поквара.
Доброта търсеще, а срещаше измами черни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Предложения
: ??:??