Тук, във бедната страна,
плаче от мизерия жена.
Като увяхнал мак
просещ човек умира пак.
Дъжд пороен вън вали сега
сякаш безспир, няма надежда за дъга.
Три милиона българи напуснаха страната,
такава, уви, ни е съдбата...
© Георги All rights reserved.