Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско. 

Близко - там в далечината

нещо черно се белее.

Младо, скромно старшината

удря, рита и живее.

Гледа горе към небето

и се свързва с Нищетата.

Дето празно е полето,

вижда истински нещата.

Той е стар и отговорен,

но пиян и енергичен.

Той е малък, неуморен,

ум велик е и различен.

Той дома си уважава

като себе си - детето.

На мъдрец се доверява

и Земята, и Небето.