Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско.
Близко - там в далечината
нещо черно се белее.
Младо, скромно старшината
удря, рита и живее.
Гледа горе към небето
и се свързва с Нищетата.
Дето празно е полето,
вижда истински нещата.
Той е стар и отговорен,
но пиян и енергичен.
Той е малък, неуморен, ...