popolo (Илиян)
214 129
Feb 4, 2005, 10:59 AM

Младост 

  Poetry
999 1 3

През локвите със смях

отново ще притичвам

такъв, какъвто бях

преди да те обичам.

Писмото си любовно

на книжна лодка сгънах -

тежи като олово

от месеци безсъние,

от сбираната болка,

от дълги многоточия,

от остри препинателни

в сърцата ни насочени.

Дворци от водопади...

Ех, младост - как успяваш

на градските канали

дворцов блясък да придаваш?!

© Илиян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за отзивите! Ще си взема забележка
  • Да добро е!Но съм съгласна и с Нели
  • Браво! Чудесен стих. Струва ми се, че само стъпката в последния ред препъва ритъма.
Random works
: ??:??