popolo (Илиян)
214 129
4 feb 2005, 10:59

Младост 

  Poesía
998 1 3

През локвите със смях

отново ще притичвам

такъв, какъвто бях

преди да те обичам.

Писмото си любовно

на книжна лодка сгънах -

тежи като олово

от месеци безсъние,

от сбираната болка,

от дълги многоточия,

от остри препинателни

в сърцата ни насочени.

Дворци от водопади...

Ех, младост - как успяваш

на градските канали

дворцов блясък да придаваш?!

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за отзивите! Ще си взема забележка
  • Да добро е!Но съм съгласна и с Нели
  • Браво! Чудесен стих. Струва ми се, че само стъпката в последния ред препъва ритъма.
Propuestas
: ??:??