На внучката ми, Аделина
Младост моя, лястовице бяла,
страдах, че далеч си отлетяла,
но отново чувам те да пееш
и чрез внучката ми пак живееш.
Младост моя, слънце засияло,
как душата тъжна си огряло.
Смееш се на внучката в очите
и разсипваш злато във косите.
Младост моя, ти при мен се върна!
Скъпа моя, дай да те прегърна!
Ти блестиш в лицето засияло ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up