10 nov 2010, 20:46

Младост моя 

  Poesía
916 0 3


На внучката ми, Аделина


Младост моя, лястовице бяла,

страдах, че далеч си отлетяла,

но отново чувам те да пееш

и чрез внучката ми пак живееш.

 

Младост моя, слънце засияло,

как душата тъжна си огряло.

Смееш се на внучката в очите

и разсипваш злато във косите.

 

Младост моя, ти при мен се върна!

Скъпа моя, дай да те прегърна!

Ти блестиш в лицето засияло

на девойче – цвете разцъфтяло.

 

 


 

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах !
    Испънено с надежда и носталгична радост...
    Поздравления.
  • Благодаря, мила Ребека за красивото пожелание!Макар и на 60 години аз се чувствам все още млада по дух. И мисля, че още дълго ще е така. Особено като общувам с млади хора като теб и моята прекрасна внучка Аделина.
  • Пожелавам ви никога да не чувствате възрастна, защото вяравам че човек винаги пази младостта дълбоко някъде в душата си!
Propuestas
: ??:??