Jan 30, 2009, 5:57 PM

Младостта ти се възражда 

  Poetry » Phylosophy
534 0 2

Като росни капчици игриво

в утрото на пъстроцветен май

лъчезарно, трепетно - красиво

внучето в ръцете ти сияй.

 

И усмивката на Мона Лиза

с ведростта на синьото небе

тайнствена, загадъчна - щастлива

озарява твоето лице.

 

Ярко във очите му красиви

блика с нежно мека светлина,

с пламъчета палаво игриви

топлина от твоята душа.

 

И отново всичко се преражда

в непрестанен, вечен кръговрат.

Младостта ти в него се възражда

незавяхваща на този свят...

 

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уважаеми(а)Идеми Дойдеми!

    незная какво ти иде и дойде, но явно нищо не разбираш от ритмични стъпки. В стихотворението стъпката е хорей(двусрична) и съвсем не е детска. Тази стъпка намира широко приложение в творбите на много гениални автори . Това, че не сте стигнал(а) до същността на текста, до неговата идея и послание, вината си е единствено твоя. В него няма и помен от наивно-детско лигавене , напротив става въпрос за нещо много по-сериозно, по-философско, за вечното прераждане(кръговрат) на младостта, за нейното продължение в живота на младото поколение, за продължението на живота на родителите в живота на децата. Умишлено е избрана стъпката хорей с цел текста да бъде по- нежен, емоционален и да внушава идеята за непрекъснатостта на живота...
  • вечният кръговрат...
    красив стих.
Random works
: ??:??