Като росни капчици игриво
в утрото на пъстроцветен май
лъчезарно, трепетно - красиво
внучето в ръцете ти сияй.
И усмивката на Мона Лиза
с ведростта на синьото небе
тайнствена, загадъчна - щастлива
озарява твоето лице.
Ярко във очите му красиви
блика с нежно мека светлина,
с пламъчета палаво игриви
топлина от твоята душа.
И отново всичко се преражда
в непрестанен, вечен кръговрат.
Младостта ти в него се възражда
незавяхваща на този свят...
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados
незная какво ти иде и дойде, но явно нищо не разбираш от ритмични стъпки. В стихотворението стъпката е хорей(двусрична) и съвсем не е детска. Тази стъпка намира широко приложение в творбите на много гениални автори . Това, че не сте стигнал(а) до същността на текста, до неговата идея и послание, вината си е единствено твоя. В него няма и помен от наивно-детско лигавене , напротив става въпрос за нещо много по-сериозно, по-философско, за вечното прераждане(кръговрат) на младостта, за нейното продължение в живота на младото поколение, за продължението на живота на родителите в живота на децата. Умишлено е избрана стъпката хорей с цел текста да бъде по- нежен, емоционален и да внушава идеята за непрекъснатостта на живота...