Jan 7, 2008, 3:30 PM

Мнителност 

  Poetry » Other
775 0 2

подминават ме все повече очи

присмехулни и млади

и хладно искрящи

като отразена светлина

когато ме погледнат с израз

на упорито равнодушие...

 

а също

и минутите които се движат бавно

блъскат ме и се разпиляват

за да ме изоставаят

в мъчителното отсъствие на време

 

и момичетата които спират да се смеят

минат ли край мене

и възбуждащият аромат във въздуха

на нещо сладко което не мога да опитам...

боже как всичко в хубавия ден

напълно ме отрича...

 

и само някой спомен ми предлага

уюта на топлото съчувствие

и аз разбирам какво са спомените 

това пътуване назад във времето...

© Свилен Бинев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "..и само някой спомен ми предлага
    уюта на топлото съчувствие
    и аз разбирам какво са спомените
    това пътуване назад във времето..." - Прекрасно си го написал!!!

    Поздравления за хубавия стих!!!
  • нещо очарователно ме привлече...
    уюта на топло съчувстие и пътуване
    назад във времето...и тъжно и хубаво.
    с обич за теб.
Random works
: ??:??