подминават ме все повече очи
присмехулни и млади
и хладно искрящи
като отразена светлина
когато ме погледнат с израз
на упорито равнодушие...
а също
и минутите които се движат бавно
блъскат ме и се разпиляват
за да ме изоставаят
в мъчителното отсъствие на време
и момичетата които спират да се смеят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.