Регина (Радост Даскалова)
374 1425
Dec 10, 2008, 1:09 PM  

Много искрено и много лично 

  Poetry » Love
1074 0 22

(на съпруга ми)

Отминават годините -

тежки биволски впрягове, част от обоза.

Само времето линии

издълбава в челата ни, с нокти от проза.

Как съм още в очите ти? -

пожеланото някога синьо ноктюрно.

(Всъщност, аз - упоритата,

всеки брак в състояние, с хъс, да катурна.)

Аз не знам равновесие,

по-добро от смеха ти, прегръщащ без думи,

и парфюма на нещото,

дето име си няма, но е помежду ни.

Сяда с нас край кафето ни

и похрупва бисквити, и няма го уж че,

а се киска в постелята

и държи ни във впряга - домашното духче.

Хайде, да не умираме!

Да си теглим талигата до безконечност.

Знам - не ние избираме...

Но за оня свят тръгнеш ли - вземай и мене!


Радост Даскалова


© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??