Всички мои прегради аз зная отново-

само с стих,само с дух,само с воля,

ще издигна по-здрави и от твоето слово-

вероятно,защото го мога.

И дори да си вярваш,

че пролуки ти правиш,

във душата ми цяла и свята,

знай,щом покана за ровене нямаш,

ще усетиш ти болка позната.

Ще се свиеш на топка,

като сгушена котка,

ще се взираш в звезди и планети,

и ще молиш небето за малко отсрочка,

щом неканена в мен те усетя.

Но,притихнеш ли в миг на смирено очакване,

проявиш ли ти чувства на нежност,

и във знак на израстване, отправиш послание,

за споделяне мисли за вечност,

то тогава очаквай,/дори/ с най-голяма изричност,

ще отворя вратите с желание,

после в ляво,две стъпала и предверие,

ще се слеем в споделено мълчание.

Разгневих те така е,не очаквам признание.

Много "себе си" има във тебе.

Някой ден:- Вероятно във минута мълчание,

ще поискаш /отново/ да бъдеш със мене.