Всички мои прегради аз зная отново-
само с стих,само с дух,само с воля,
ще издигна по-здрави и от твоето слово-
вероятно,защото го мога.
И дори да си вярваш,
че пролуки ти правиш,
във душата ми цяла и свята,
знай,щом покана за ровене нямаш,
ще усетиш ти болка позната.
Ще се свиеш на топка,
като сгушена котка,
ще се взираш в звезди и планети,
и ще молиш небето за малко отсрочка,
щом неканена в мен те усетя.
Но,притихнеш ли в миг на смирено очакване,
проявиш ли ти чувства на нежност,
и във знак на израстване, отправиш послание,
за споделяне мисли за вечност,
то тогава очаквай,/дори/ с най-голяма изричност,
ще отворя вратите с желание,
после в ляво,две стъпала и предверие,
ще се слеем в споделено мълчание.
Разгневих те така е,не очаквам признание.
Много "себе си" има във тебе.
Някой ден:- Вероятно във минута мълчание,
ще поискаш /отново/ да бъдеш със мене.
© Димитър Георгиев Все права защищены