Мое горско Пиле...
Моя Нежност луннокоса
и зеленоока ти,
дали си в утроба носена
или пък в мечти?..
...Дали не кошута някога
ти прегриза пъпа
или в самодивско мляко
майка ти те къпа?..
Дали еньовденско биле
брала ти за здраве,
или кръв от диво пиле
крила под възглаве-
та ти устните кръвени,
а плътта тъй бяла,
който види я и стене
да я обладава...
Мъко моя луннокоса,
мое горско пиле,
обич моя недокосната
грях не сме грешили,
но сега желая лудо
младото ти тяло:
да го грабна, да го любя
в сладост отмаляло!..
д-р Коста Качев.
© Коста Качев All rights reserved.