Мое горско Пиле...

Моя Нежност луннокоса

и зеленоока ти,

дали си в утроба носена

или пък в мечти?..

...Дали не кошута някога

ти прегриза пъпа

или в самодивско мляко

майка ти те къпа?..

Дали еньовденско биле

брала ти за здраве,

или кръв от диво пиле

крила под възглаве-

та ти устните кръвени,

а плътта тъй бяла,

който види я и стене

да я обладава...

Мъко моя луннокоса,

мое горско пиле,

обич моя недокосната

грях не сме грешили,

но сега желая лудо

младото ти тяло:

да го грабна, да го любя

в сладост отмаляло!..

д-р Коста Качев.